Клавиатурен клин срещу емулатор на баркод: ключови разлики

Какво означава клавиатурен клин

Скенерът с клавиатурен клин се държи като клавиатура. Когато прочете баркод, изпраща знаци в активното поле, сякаш някой ги е написал много бързо. Това е една от причините скенерите с клин да са популярни: много приложения могат да приемат въвеждане от скенер без специална интеграция на устройство.

От гледна точка на приложението това звучи просто. На практика то все пак носи важно поведение:

• бързо последователно въвеждане на знаци
• зависимост от текущия фокус
• незадължителни клавиши за наставка като Enter или Tab
• разлики във времето спрямо ръчното писане

Тези подробности са причината тестването на баркод скенер често да разкрива грешки, които обикновеното тестване на формуляри не разкрива.

Какво прави емулаторът на баркод

Емулаторът на баркод възпроизвежда въвеждане, подобно на скенер, от софтуер. Вместо да хванете физически скенер, настройвате стойност на баркод и задействате поведението на сканиране от работния плот. Добрите инструменти ви позволяват да променяте синхронизацията и правилата за наставка, така че резултатът да изглежда много по-близо до въвеждане чрез клавиатурен клин, отколкото до ръчно писане или копиране и поставяне.

Това прави емулатора инструмент за разработка и QA. Той не замества определението за клавиатурен клин. Помага ви да симулирате поведението на баркод скенер, когато хардуерът е недостъпен, неудобен или просто по-бавен от задачата, по която работите.

Най-важната разлика

Най-чистият начин да мислите за това е следният:

• клавиатурният клин е режим на въвеждане от скенер
• емулаторът на баркод е софтуерен инструмент, който имитира този режим

Щом разделите тези две идеи, голяма част от объркването изчезва. Спирате да питате дали емулаторът „е“ клин и започвате да питате дали възпроизвежда поведението на клина, от което зависи приложението ви.

Защо тази разлика има значение в софтуерните проекти

Това не е само спор за термини. Екипите вземат лоши решения за тестване, когато смесват тези понятия. Те или приемат, че хардуерен скенер е нужен за всяка малка промяна в работния процес, или приемат, че емулатор на баркод може да замени всяка задача за проверка на хардуер.

Нито един от подходите не е добър. Първият забавя разработката. Вторият дава фалшиво чувство на увереност. Разбирането на разликата ви помага да изберете правилния инструмент за правилния слой на тестване.

Кога емулаторът е по-добрият избор

Ако изграждате формуляр, отстранявате обработка на фокус, проверявате поведението на наставка Enter или правите бързо POS тестване на работна станция, емулаторът обикновено е по-добрият избор. По-бърз е за настройка, по-лесен за повторение и по-практичен за ежедневната разработка.

Затова и инструменти като Barcode Scanner Emulator са полезни. Те ви позволяват да симулирате поведението на баркод скенер по време на нормална разработка, вместо всяко възпроизвеждане на грешка да се превръща в проблем с графика на хардуера.

Кога истинският скенер с клавиатурен клин все още печели

Използвайте истинския скенер, когато трябва да проверите самия път на устройството:

• усещане на спусъка и опит на оператора
• конфигурация и сдвояване на скенера
• проблеми с кабел или USB хъб
• ограничения на терминала
• особености на средата в магазин или склад

Емулаторът на баркод не може да ви каже дали конкретен модел скенер се изключва след сън, или дали заключен POS терминал блокира смяна на режим на устройството. Това не е недостатък на емулатора. Просто означава, че двата инструмента отговарят на различни въпроси.

Бързо сравнение на обикновен език

Ако се опитвате да отговорите на „Държи ли се този екран правилно, когато се сканира баркод?“, започнете с емулатора.

Ако се опитвате да отговорите на „Държат ли се този точен скенер и тази среда правилно при продукционни условия?“, използвайте истинския скенер с клин.

Това просто разделяне обикновено е достатъчно, за да направи тестването на баркод скенер и POS тестването много по-предвидими.

Компромисът, който повечето екипи трябва да направят

За повечето екипи правилното разделяне е праволинейно:

1. използвайте емулатор на баркод за ежедневна разработка и повторения от QA
2. използвайте хардуерни скенери за проверка преди издание и проверки, специфични за средата
3. пазете същите баркод фикстури и в двете среди

Това ви дава скорост, без да се преструвате, че хардуерът вече няма значение. Прави и хардуерните сесии по-ценни, защото се фокусират върху проблеми, които само хардуерът може да разкрие.

Практически пример

Да предположим, че поле за търсене на продукт в POS работи, когато пишете ръчно, но се проваля, когато сканираните стойности пристигат бързо с Enter. Това е класически случай за емулатор, защото можете многократно да тествате синхронизацията и поведението на наставката.

Сега си представете, че същият поток работи на лаптопа за разработка, но се проваля на истинския терминал на касата, защото конфигурацията на скенера е различна. Там физическият скенер с клавиатурен клин става необходимата крайна проверка. И двата инструмента имат значение, просто в различни точки от работния процес.

Извод

Клавиатурният клин и емулаторът на баркод не са конкуриращи се идеи. Едното описва как се държат много скенери. Другото ви дава практичен начин да възпроизведете това поведение за тестване. Щом разделите тези роли, стратегията ви за тестване на баркод скенер става много по-лесна за обмисляне и много по-лесна за поддръжка.